Преждата и света

Известно е, че човешкото производство на прежди е съществувало от каменната ера и по-ранната праистория. Памукът, вълната и коприната са били първите материали за прежди, а търговията с текстил допринася изключително много за развитието на световната икономика в древността.

Преждата може да се състои от един вид нишки или да е смесена. Често срещана практика е да се смесват изкуствени и естествени влакна, защото всяко едно от тях има някакви предимства. Така например изкуствените синтетични влакна са по-здрави и устойчиви на огън, докато естествените попиват потта по-добре и създават повече комфорт. Едни от най-употребяваните комбинации са памук-полиестер и вълна-полиакрил. Могат да се съчетават и само естествени влакна като ангора, кашмир, мохер, памук или лен.

Преждата може да се остави с естествения си цвят или да се боядиса. Също така може да бъде пресукана или непресукана. Тя се продава най-често на чилета от по 50 и 100 g, но се среща и по 25 и 200 g.

От бяла и червена прежда се изработват мартениците.

С течение на времето, технологиите за производство на прежда и тъкани са се развили значително. През Средновековието, Европа се превърна в център на производството на прежда и тъкани.

През 18 и 19 век, индустриалната революция променя напълно начина на производство на прежда и тъкани. Тъкачните машини са изобретени и стават основен фактор за масовото производство на текстил. Това води до появата на нови видове прежда, като памук и полиестер, които добиват популярност в различни сфери на живота.

Днес, преждата продължава да бъде важен материал за производство на дрехи и текстил. С развитието на технологиите, нови видове прежда и тъкани са разработени, като например бамбуковата прежда и еко-преждата, които се произвеждат чрез устойчиви методи. 

Преждата не се произвежда само от животински влакна, като например вълна и коприна, но и от растителни като памук, лен и канава.

През вековете преждата е играла важна роля в културата на различни народи. В много култури, плетивото е било свързвано с религиозни обичаи, дрехи са били придавани символично значение, а килимите и други текстилни изделия са били използвани за декорация и за подчертаване на богатството на обществото.