Празникът Великден

Празникът Великден

Великден е един от най големите празници за православните християни. В текстовете от евангелието се споменава, че приживе Иисус Христос многократно предсказва разпъването си на кръста и Възкресението си три дни по късно. И когато на третия ден след погребението му Мария Магдалена отива в гробницата, за да намаже тялото на Иисус с благовонни масла, намира гробницата празна. Възкресението е повод за големи тържества в целия християнски свят.

Христовото възкресение е станало в дните около еврейския празник Пасха. Затова от самото начало честването на Великден е свързано с еврейската Пасха. Поради връзката му с лунния календар Пасхата е подвижен празник, съответно и Великден е с променлива дата. Древно правило казва Великден да не се празнува заедно с Пасхата на евреите, а в неделните дни около нея, след деня на пролетното равноденствие. От времето на Първия вселенски събор през 325 г. има пожелание Великден да се чества в един ден от всички християни. Тогава е определен принципът, според който Великден се отбелязва в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.


Великденските яйца се боядисват обикновено на Велики Четвъртък или в събота. В миналото за бои се използват естествени оцветители,  като отвари от билки и растения. С отвара от корените на брош или от риган се получава червена багра, със смрадлика – оранжева, зелена – с коприва, жълта – с орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук. Освен това при украсата се използва восък за рисуване преди боядисването, украсява се с различни листенца за отпечатък.

Първото боядисано яйце е червено и с него най възрастната жена в къщата  чертае кръст по челата на децата, за да са здрави през цялата година. Това яйце се слага пред домашната икона, в сандъка с момински чеиз или се заравя в средата на нивата, за да я пази от градушка. На Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-различни названия в България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца. 


Великден се празнува в продължение на три дни. Сутринта в неделя всички отиват на църква за тържествената литургия и се връщат със запалени свещи вкъщи, като се поздравяват с Христос Возкресе. 

Великден е един от най големите празници за православните християни. В текстовете от евангелието се споменава, че приживе Иисус Христос многократно предсказва разпъването си на кръста и Възкресението си три дни по късно. И когато на третия ден след погребението му Мария Магдалена отива в гробницата, за да намаже тялото на Иисус с благовонни масла, намира гробницата празна. Възкресението е повод за големи тържества в целия християнски свят.

Христовото възкресение е станало в дните около еврейския празник Пасха. Затова от самото начало честването на Великден е свързано с еврейската Пасха. Поради връзката му с лунния календар Пасхата е подвижен празник, съответно и Великден е с променлива дата. Древно правило казва Великден да не се празнува заедно с Пасхата на евреите, а в неделните дни около нея, след деня на пролетното равноденствие. От времето на Първия вселенски събор през 325 г. има пожелание Великден да се чества в един ден от всички християни. Тогава е определен принципът, според който Великден се отбелязва в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.


Великденските яйца се боядисват обикновено на Велики Четвъртък или в събота. В миналото за бои се използват естествени оцветители,  като отвари от билки и растения. С отвара от корените на брош или от риган се получава червена багра, със смрадлика – оранжева, зелена – с коприва, жълта – с орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук. Освен това при украсата се използва восък за рисуване преди боядисването, украсява се с различни листенца за отпечатък.

Първото боядисано яйце е червено и с него най възрастната жена в къщата  чертае кръст по челата на децата, за да са здрави през цялата година. Това яйце се слага пред домашната икона, в сандъка с момински чеиз или се заравя в средата на нивата, за да я пази от градушка. На Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-различни названия в България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца. 


Великден се празнува в продължение на три дни. Сутринта в неделя всички отиват на църква за тържествената литургия и се връщат със запалени свещи вкъщи, като се поздравяват с Христос Возкресе. 


Великден е един от най големите празници за православните християни. В текстовете от евангелието се споменава, че приживе Иисус Христос многократно предсказва разпъването си на кръста и Възкресението си три дни по късно. И когато на третия ден след погребението му Мария Магдалена отива в гробницата, за да намаже тялото на Иисус с благовонни масла, намира гробницата празна. Възкресението е повод за големи тържества в целия християнски свят.

Христовото възкресение е станало в дните около еврейския празник Пасха. Затова от самото начало честването на Великден е свързано с еврейската Пасха. Поради връзката му с лунния календар Пасхата е подвижен празник, съответно и Великден е с променлива дата. Древно правило казва Великден да не се празнува заедно с Пасхата на евреите, а в неделните дни около нея, след деня на пролетното равноденствие. От времето на Първия вселенски събор през 325 г. има пожелание Великден да се чества в един ден от всички християни. Тогава е определен принципът, според който Великден се отбелязва в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.


Великденските яйца се боядисват обикновено на Велики Четвъртък или в събота. В миналото за бои се използват естествени оцветители,  като отвари от билки и растения. С отвара от корените на брош или от риган се получава червена багра, със смрадлика – оранжева, зелена – с коприва, жълта – с орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук. Освен това при украсата се използва восък за рисуване преди боядисването, украсява се с различни листенца за отпечатък.

Първото боядисано яйце е червено и с него най възрастната жена в къщата  чертае кръст по челата на децата, за да са здрави през цялата година. Това яйце се слага пред домашната икона, в сандъка с момински чеиз или се заравя в средата на нивата, за да я пази от градушка. На Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-различни названия в България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца. 


Великден се празнува в продължение на три дни. Сутринта в неделя всички отиват на църква за тържествената литургия и се връщат със запалени свещи вкъщи, като се поздравяват с Христос Возкресе. 

<a href="https://www.freepik.com/free-photo/happy-easter-day-easter-eggs-wooden-background_38701568.htm#&position=0&from_view=popular">Image by our-team</a> on Freepik
Назад към блога